Най-общата цел на предлаганото изследване е да обобщи и анализира финансовата практика в България през първата половина на 90-те години на XX век през призмата на широко възприетите от международната финансова общност теоретични концепции за финансовите кризи и източниците на финансова нестабилност. Използването като критерии при анализа на широко възприетите от международната финансова общност теоретични концепции е предпоставка за обективни и лишени от популизъм изводи за финансовата практика у нас през разглеждания период. Последното е изключително важна предпоставка за адекватната оценка и осмисляне на трудностите, сътресенията и предизвикателствата в процеса на изграждане на съвременната финансова система у нас. Изследването е структурирано в четири части. В първата част се разглеждат теоретично известните механизми, чрез които се пренася финансовата нестабилност и се стига до финансова криза, както и някои от най-често използваните дефиниции на понятието "финансова криза". Предлагат се и три практически подхода за оценка на степента на финансова нестабилност. Във втората част се обобщават най-важните и често срещани източници на финансова нестабилност и финансови кризи в страните с развиващи се пазари. Систематизацията на теорията и международната практика в тези две части създава опорните точки за анализа на финансовата практика в България през първата половина на 90-те години. Третата част представя авторското разбиране за процеса на финансова либерализация в България в периода 1990-1995 г., когато се осъществява първоначалния преход от централно планирана към пазарна икономика. В тази част се извеждат основните характеристики на законодателната, счетоводна, институционална и информационна рамка на прехода в България, като се акцентира преди всичко върху предпоставките за увеличаване на финансовата нестабилност. Тази част може да не бъде обект на внимание на читатели, които считат, че познават добре процесите във финансовия сектор през разглеждания период или имат и "собствена" теория по въпроса. В четвъртата част на основата на дефинициите за финансова криза се тества степента на финансова нестабилност в България през 1996 г. Анализиран е трансмисионният механизъм на финансовата криза и на тази основа е разработен модел за изучаване на източниците на финансовата нестабилност в България, който е тестван чрез съвременни иконометрични подходи.
