Динамика на работната заплата в България и перспективи

Въвеждането на валутния съвет в страната поставя много строги ограничения за величината на салдото по държавния бюджет. Стабилността на системата на валутен съвет почти имплицитно предполага изискването за балансиран държавен бюджет и избягването на какъвто и да е бюджетен дефицит. Това изискване предполага много внимателно да бъдат преценявани величините на всички бюджетни разходи, в това число разходите за работни заплати в организациите на бюджетна издръжка. Проблемът за динамиката на номиналните и реални доходи в условията на валутен съвет имат особено значение не само в контекста на динамиката на работните заплати в бюджетната сфера. Неконтролираното нарастване на изплащаните работни заплати в реалния сектор, без това да е обвързано със съответно подобряване използването на производствените фактори, а в случая най-вече с производителността на труда, може да изправи валутния съвет пред нежелани изпитания. Целта на настоящата разработка е да изследва зависимостта между реалния растеж на дохода създаван в страната и нарастването на реалните работни заплати, най-вече в обществения сектор. В случая, прави се основното допускане, че частните предприемачи стриктно съблюдават твърди бюджетни ограничения и не си позволяват неконтролирано нарастване на разходите за труд без съответното нарастване на неговата производителност. Изследвайки свойствата на производствената функция, използвана в Агенцията за Икономически Анализи и Прогнози (АИАП), се анализират възможностите (допустимите граници) за изменение на реалните доходи и заетост в обществения сектор в зависимост от поставената цел за постигане - определено ниво на Брутния Вътрешен Продукт - както и при определена цена на капитала - реалните лихви по краткосрочните кредити за нефинансовия сектор. В част 2 се прави анализ на динамиката и основните фактори за изменение на реалните и номинални работни заплати в обществения сектор през предходните периоди и най-вече в периода 1996-1997 г. Разглежда се диференциацията на средните работни заплати по отрасли. Особено внимание се отделя на динамиката на показателя разходи за труд на единица произведена продукция, тъй като той се явява основен резерв за повишаване на реалните работни заплати през следващите периоди. В част 3, на основата на използвана в АИАП производствена функция за описване на икономическата система в България през периода на преход към пазарна икономика, се анализират относителните цени на производствените фактори, в случая капитал и работна сила, през предходния период 1993-1997 г., както и степента на използване на работната сила. В част 4 се разглеждат възможностите за нарастване на реалната работна заплата при различни цели за растежа на реалния БВП и различни нива на цената на капитала и оптимални условия (минимални разходи при определено ниво на реалния БВП). В част 5 се отделя специално внимание на необходимостта от компромис между целите за определено ниво на заетост и определено ниво на реалните работни заплати. При определена цена на другия производствен фактор (капитала) се анализират комбинациите между заетост и реални работни заплати, при които може да се постигне точно определена цел за нарастването на реалния БВП при оптимални условия.