Мобилност на студенти в дистанционна форма на обучение по примера на Международно Висше Бизнес Училище – Ботевград, България

Дигитализацията в образованието и въвеждането на онлайн обучителни платформи видоизменя не само начина за предоставяне на познания, но и профила на студентите. В тази връзка дистанционна форма на обучение е предпочитана от лица, които по една или друга причина нямат възможност физически да присъстват на лекции. Приоритетна цел на разработката е да се определи желанието на студенти от дистанционна форма на обучение в Международно висше бизнес училище – Ботевград (България) да реализират мобилност от минимум 3 месеца по програма Еразъм+ (КД1). Първичните данни са събрани на основата на дълбочинни интервюта (n=15). Като основно заключение от събраните данни може да се посочи, че осъществяването на студентска мобилност с цел обучение по програма Еразъм+ (КД1), от минимум 3 месеца, се възприема като „трудно изпълнимо“ от респондентите, участващи в проучването. Настоящата разработка подпомага за по-доброто разбиране на това в каква степен студенти от дистанционна форма на обучение имат мотивация да реализират мобилност.