Bulgarian Abstract: Като отправна точка на студията се възприемат възгледите на Thorstein Veblen , който пръв в съвременната история на управлението възприема разбирането, че организационната и в частност икономическата теория трябва да стане еволюционна и постдарвинистка наука. Целта на студията е да предложи основите на съвременен методологически подход и методически инструментариум за прилагането на тази гледна точка към управлението на организациите. В първата част на студията са изложени концептуалните аспекти на подход към управлението на еволюционното развитие на организациите. Дарвинизмът се разглежда като теория за закономерностите и механизмите на еволюцията на биологичните видове, която не си поставя за цел да предскаже хода и перспективите на еволюционните промени. По аналогия с това, концептуалната рамка на управлението, което би могло да се определи като еволюционно, се счита, че трябва да предвижда обосноваването на механизми за вземане на решения относно параметрите на функциониране на организациите, които да бъдат адекватни на механизмите на естествения отбор. Особено внимание в студията се отделя на въпроса за критериалната база на решенията за промяна. Приема се, че еволюционната концепция трябва да обоснове достатъчно пълно съответствие на предлаганата от нея критериална база с принципите на осъществяване на естествения отбор, като се издигне над равнището на по-частните оптимизационни критерии, изработени от различни клонове на управленското познание. В студията се предлага интерпретация на управлението на организационната промяна, при която централно място се отрежда на идентифицирането, оценяването и ограничаването на заплахите към организациите, като основен двигател на организационната еволюция. В технологията за измерване, оценяване и ограничаване на заплахите, която авторите предлагат, се разграничават две основни стъпки. Първата стъпка е прилагането на подходи и техники за идентифициране, измерване и оценяване на заплахите. Това включва: 1) Идентифициране на възможните субекти на заплахите. Като възможен субект на заплаха се дефинира заинтересована от организацията страна, чиито действия и/или бездействия могат да доведат до заплаха; 2) Локализиране на източниците на заплахите. Като източник на заплаха се дефинира излизането на значения на параметри на функциониране на организацията извън определените от заинтересованите страни критични граници; 3) Измерване на заплахите. За целите на измерването на заплахите се използват последователно три скали (на параметъра, агресията и заплахата) и две функции (на агресията и заплахата); 4) Оценяване на заплахите. За оценяване на заплахите се предлага използването на управленски инструмент, наречен „лицензионно табло“. Размерът на заплахата се измерва с площта на многоъгълника, ограничена от измерените стойности на заплахите по критични параметри. Втората стъпка в технологията за измерване, оценяване и ограничаване на заплахите е за тяхното ограничаване. Тя включва: 1) Разработване на алтернативни варианти за намаляване на заплахите. Разработват се варианти за управленски решения, които се очаква да доведат до отдалечаване на стойностите на параметрите от техните критични стойности; 2) Оценяване на алтернативните варианти за решения и избор на вариант за ограничаване на заплахите. Изготвя се ново, прогнозно лицензионно табло на организацията, което отчита очакваното въздействие на всеки от вариантите за коригиращи мерки. Във втората част на студията се изложени методическите и инструменталните аспекти на измерването, оценяването и ограничаването на заплахите. Посочени са възможностите за адаптиране и приложение на редица количествени и качествени методи и инструменти, като е постигнато тяхното комбиниране на теоретично и методическо равнище в цялостен и комплексен инструментариум. Предложеният инструментариум за ограничаване на заплахите включва: метод на фокусните групи за генериране на експертни оценки; метод на открито анкетиране; математически операции с доверителни интервали с четири оценки от теорията на интервалите; математически операции с размити четириъгълни числа, размити експертони, случайни размити матрици на влияние от теорията на размити подмножества; и лицензионно табло. Методиката за измерване, оценяване и ограничаване на заплахите включва седем етапа. Първата й част (методика за измерване и оценяване на заплахите) обхваща три етапа: Етап I “Определяне на функциите на агресия на лицензиращите институции”; Етап II “Определяне на функциите на заплаха за организацията”; Етап III “Оценяване на текущите заплахи и устойчивост на организацията”
