Право на информация на работника или служителя във връзка със защитата от дискриминация

Резюме: От 1 януари 2004 г. е в сила Законът за защита срещу дискриминацията. В разпоредбите на чл. 12-28 е уредена материалноправната защита срещу трудова дискриминация – правната регламентация на субективните права и юридическите задължения на правните субекти (работодател и работник или служител), реда за тяхното упражняване и изпълнение, прекратяване или осуетяване на нарушения на субективните права, санкционните последици при неизпълнение на правните задължения. В настоящата статия се прави анализ на разпоредбите на чл. 22 и 23 от Закона за защита срещу дискриминацията, които имат обща правна философия и тя е свързана с основното трудово право на информация на всеки работник или служител в предприятието. Този аспект от забраната и защитата срещу актове на дискриминация в трудовите отношения се отнася към проблематиката по повод осъществяване на трудовото правоотношение. Abstract: The Law on Protection against Discrimination has been in force since 1 January 2004. In the provisions of Art. 12-28 regulates the substantive protection against labour discrimination – the legal regulation of subjective rights and legal obligations of legal entities (employer and worker or employee), the procedure for their exercise and implementation, termination or thwarting of violations of subjective rights, the sanctions in case of non-compliance of legal obligations. This article analyzes the provisions of Art. 22 and 23 of the Law on Protection against Discrimination, which have a common legal philosophy and it is related to the basic labour right to information of every worker or employee in the company. This aspect of the prohibition and protection against acts of discrimination in labour relations refers to the issues related to the implementation of the employment relationship.