Bulgarian Abstract: Развитието на промишлеността, технологиите на различните видове производства и знанието на хората се развиват изключително динамично. Световните изследвания показват, че в течение на пет години количеството информация се удвоява. Днес е невъзможно през процеса на трудовия живот на един човек ( 30 – 40 години) да се използват само тези знания, които са придобити в професионалните гимназии или висшите училища. През 70-те години на миналия век в развитите икономически страни е разработена нова концепция за непрекъснато образоване, която в последно време стана един от най-ефективните инструменти, които позволяват да се решат проблемите за съответствие между бързо развиващото се производство и човешкия ресурс на предприятието. Тази концепция предполага, че професионалното развитие е един перманентен процес, както за самата фирма, така и за нейните служители. Преди икономическите промени (при социалистическия строй) в средните и големите предприятия съществуваха професионални учебни центрове за обучение на работниците, но в периода на прехода тотално бяха закрити. Днес обучението се води от различни частни фирми и държавни организации. Настоящата статия разглежда проблемите на стимулирането на персонала, като акценира на основния и актуален проблем, ,а именно че в днешно време се произвеждат повече услуги за сметка на материалните продукти. Материалното производство от своя страна е плод на групови усилия, отколкото на индивидуални. Така например производството от монтажна линия трудно би могло да бъде обвързано с индивидуална система за стимулиране. Това е така, защото индивидуалната система за стимулиране отслабва същностното сътрудничество между работниците. Индивидуалните стимули имат тенденцията да създават негодувание между работниците, които не са включени в тази система, както и между работниците, чиито норми са по-трудни за изпълнение. Друг проблем в днешно време е осъзнаването, че и най-добрата система за стимулиране е слаб заместител за решаването на човешките проблеми, с които отделните работници се сблъскват при специфична длъжност. Осъзнава се също факта, че не съществува магическа формула за работна заплата, която винаги да „работи” за удовлетворяване на човешките потребности. Въпреки тези пречки, практиката показва, че системите за стимулиране могат да бъдат разработени, че да могат да бъдат прилагани при различни ситуации
